 |  Най-дългата рецепта за тъга
все някой ден ще донапиша.
Научих се да влизам в самотата си
като във храм.
Защото ме обича
и ме закриля -
страшни са следите
от близостта на перманентни хора,
които никнат като гъби-двойници
на стойностни човеци.
И отровно е
пълзенето на пипалата им -
сторъки плевели.
По-лесно се понасям в самота.
Поне докато дойде ден
да пренапиша себе си.
Публикувано от alfa_c на 27.04.2009 @ 13:11:21
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Някак" | Вход | 13 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Някак
от theheart_ofthefire на 07.05.2009 @ 08:37:51
(Профил | Изпрати бележка) | А всъщност май хората са си за пренаписване...
любимо ! |
Re: Някак
от sia на 06.05.2009 @ 21:40:05
(Профил | Изпрати бележка) | Самотата - избор и спасение, понякога...
Защо не, докато дойде другото.
Прочетох с голямо удоволствие, поздравления! |
Re: Някак
от mariq-desislava на 27.04.2009 @ 21:10:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Пренаписването е достойна цел на един живот.;) |
Re: Някак
от Hely на 27.04.2009 @ 19:05:23
(Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/ | Когато започнеш пренаписването, един по един ще започнат да изчевзат перманентните. Пожелание за сбъдване.
Поздрав, Валка! |
Re: Някак
от k2 на 27.04.2009 @ 13:24:55
(Профил | Изпрати бележка) | Тоя ден за пренаписване е първият ни рожден.
С дребосъчни формални забележчици - браво!
:)))) |
Re: Някак
от kasiana на 27.04.2009 @ 14:56:02
(Профил | Изпрати бележка) | Великолепно изповедно стихотворение
на поет, който търси стойностните
неща в живота!!!
Касиана |
Re: Някак
от Kirova на 27.04.2009 @ 22:07:26
(Профил | Изпрати бележка) | И ся кво?? Няма да се биеме момиче... няма значение чия тъга е по-дълбока... важнто е, че ти можеш повече - за което шапка ти свалям:)
Макар че, ако се кооперираме и я разделим на две (скапаната тъга), и двете ще имаме кяр:)
Кефиш! |
Re: Някак
от HANS на 27.04.2009 @ 23:10:16
(Профил | Изпрати бележка) | Рецептата за тъга си написала вярно, Валка. Давай
сега рецептата за радост, аман от самота и гъби-
двойници! Поздрави!! |
Re: Някак
от lisiza (darkita@abv.bg) на 28.04.2009 @ 11:33:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Привет! Най-дългата рецепта за самота, все някак ще я допиша...Дано й дойде края:)) |
Re: Някак
от regina на 28.04.2009 @ 12:36:31
(Профил | Изпрати бележка) | | много добро, Вал!...и при това в моята любима тоналност... |
Re: Някак
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 29.04.2009 @ 22:50:40
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Научих се да влизам в самотата си
като във храм...
___________
Безмълвни са, на моите нощи, храмовете -
трепка в тях само на поредната неумираща надежда пламъкът.
И в очите ми изтлява няма молитва за щастие -
като изповед, изгубила смисъл без икона, отронена пред самотна стена.
Като непризната святост;
като път, забравил началото си;
неподарено цвете, увехнало в самота;
стъпки, раздалечили две търсещи се дихания;
изгрев недочакан...
Измъчени, разстоянията между мен и света, който пожелах,
безсилни за преодоляване, потърсват отдалечаването.
Пречупени устреми тревясват в отчаяние.
Осмислени желания свеждат глава.
Изстиващи мисли накъсват прииждащи страсти,
вкаменяват ги в идоли изоставени.
Разхвърлят ги във времето и в пространството,
обричат ги на забрава.
Коленича пред тях,
някогашен,
в тъмен час
потърсил утеха в спомен недоразбран.
Закъснели есени обагрят мъха по стената,
обличат ги в златно.
Напъден между кръстовете стене вятърът,
потърсва заличени имена,
мотив от древна песен донася.
Раздавам я на непознати странници,
объркали посоката и вратата,
подмамени от доловеното в тишината на красив далечен залез,
в очите им просълзял... |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 856
ХуЛитери: 4
Всичко: 860
Онлайн сега:
