автор: persian

Трябва да се отбележи, че откритата в подножията на Памир и Хиндукуш древна българска цивилизация
оголва до краен предел и някои волни или неволни погрешности на досегашната историческа наука и особено заблудата да се представят древните българи на Аспарух като ниско цивилизовано номадско племе, която и до днес шества из българските учебници.
Народът,който е излязъл някога от “Страната на хилядата градове”/Балхара при Имеон/ и по своя път е създал градовете Булкар Балк
и Балх, а също селището Балхар при Кавказ, а след това и градовете Велики Болгар и Биляр край Волга и не на последно място огромната Плиска, не е бил номадски народ. Но трудностите,които той несъмнено е изпитал след своето преселение към Кавказ, където тепърва е трябвало да си създава постоянни селища може би са довели до това, че една част от него временно е останала извън новозаселените от него кавказки градове в обкръжението на съседните с Кавказ номадски племена и може би това е имал предвид сирийският хронист Захарий Ритор, когато при описанието на кавказките българи първо ги поставя на първо място пред народите, които имат градове, а след това споменава тяхното име и сред народите, които лагеруват в палатки.А това позволява да си обясним на какво се дължи това, че за разлика от някои съвременни с тях племена като готите и франките, които след заселването си в старите римски земи са попаднали под силното влияние на римските държавни традиции, българите на Аспарух са изградили своята държава без никакво пряко или косвено подражание на визан-тийската държавна система. а по свой напълно самостоятелен път. Причината за това се корени несъмнено във факта, че древните българи са имали своя държавна уредба още преди да се заселят в балканските земи,поради което те не са изпитвали никаква реална потребност да се учат на държавен живот от съседната Византийска империя. За това колко самостоятелни са били някогашните българи в своя държавен живот говори показателният факт, че в оставените от тях през девети век каменни надписи са открити над 30 техни собствени звания и титли и само два епизодични случая на употреба на византийски титли–спатар и кандидат.
Един от най-важните източници за ранната история на българите е “Именикът на българските канове”. Текстът на този интересен документ е разкрит от руския учен А. Попов през 1866 г. сред един по-голям ръкопис,който носи името “Летописец Елински и Римски”. В него са изложени четирите книги “Царства” от Библията, а интерсуващият ни текст на “Именика” е поставен след четвърта книга.Пълният текст на “Именика”гласи:
Авитохол живя 300 г.А родът му бе Дуло.Годината му ДИЛОМ ТВИРЕМ.
Ирник живя 150 г.Родът му бе Дуло.Годината му ДИЛОМ ТВИРЕМ.
Гостун-този беше наместник.Родът му бе Ерми.Годината му ДОКС ТВИРЕМ.
Коурт държа 60 г.Родът му бе Дуло.Годината му ШЕГОР ВЕЧЕМ.
Безмер-3 г.Родът му бе Дуло. Годината му ШЕГОР ВЕЧЕМ.
Тези пет князе царуваха 515 г. от другата страна на Дунава с остригани глави.А след това дойде Исперих от тази страна на Дунава,както е и до сега.
Исперих-61 г. Родът му бе Дуло. Годината му ВЕРЕНИ АЛЕМ.
Тервел-21 г. Родът му бе Дуло. Годината му ТЕКУ ЧИТЕМ.
Твирем-28 г. . Родът му бе Дуло. Годината му ДВАН ШЕХТЕМ.
Севар-15 г. . Родът му бе Дуло. Годината му ТОХ АЛТОМ.
Кормисош-17 г.Родът му бе Вокил. Годината му ШЕГОР ТВИРЕМ.Този княз измени рода Дулов,сиреч вихтун.
Винех-7 г.Родът му бе Вокил. Годината му ШЕГОР АЛТЕМ.
Телец-3 г. Родът му бе Угаин. Годината му СОМОР АЛТЕМ.
Умор-40 дни. Родът му бе Вокил. Годината му ДИЛОМ ТУТОМ.