автор: lita

В края на немощния си живот
пиша аз писмото с благослов
и римите се леят от уста
в ямата-където чака ме смъртта.

В живота си какво нарпавих ценно?
И какво в света видях?
Една душата ми е земна ,
но аз във ада изгорях.
И не остана нито спомен,нит следа
от съществуването на една жена...
аз отидох си от таз земя,
но стиховете ше се помнят в вечността!
И когат някой друг самотен дух
разбере ме и почувства с мир и смут,
че загубила съм много,
той тогава ще помоли Богу:
-Дари ти,не на мен,а на света
поне една такава още ти душа,
че нуждата от нея е голяма
в тоя свят изпълнен само със измама....