автор: lita

Можеш ли човече добродушно,
да ми кажеш най-радушно
от къде е този твой късмет
дет го влачиш ти навред?

Можеш ли на заем точно ей сега
да ми го дадеш?
Можеш ли ти просто ей така
да го продадеш?
Или пък да ме научиш от къде
да го взема със протегнати ръце,
за да мога аз да го владея
и да спра за него да копнея...
Или пък ще кажеш,че не може то така
да се ровя в чуждата душа,
да завиждам,мисля и желая,
когато егоизма път във мене си проправя?
И така да е, не е ли мое право?
Или просто да се примиря,
че така ще карам от сега...
Сега и за вечни времена