автор: Angela

Кафето изстина.
Теб още те няма,
а аз все те чакам.
Защо? Докога?
Не е ли това всичко
само измама,
в която сама си повярвах сега?
Очакване ново
и сънища чудни –
това е, което остава след теб.
Ти тръгваш.
Оставам сама в нощта будна,
замислена, замечтана...
Без теб...
И пиша, и плача,
и моля се даже
на несъществуващи божества...
Но Бог ако мен е решил
да накаже,
чрез теб и чрез мойта любов –
той успя!