автор: taisa

Пясъка на пустинята ме позова
и аз отидох..,
за да изгоря
във огъня на спомена,
гълъбе мой...
Вървя без дом и сърце
години...
Ще премина с вяра
над моретата,
гълъбе мой...
Ще приема съдбата си,
със песента...
Ще отворя небесата
за да те целуна
за сбогом,
гълъбе мой...
Защо си тръгна...
Вървя пак без дом и сърце
векове...