автор: petsto

ИЗНЕНАДА


Тошко, дето няма нищо се запознава със Снежана, бъдещата си съпруга на плажа. Опитал се да свали дъщеря и, но като не успял казал:
- Я извикай майка си.
Майката се оказала по-лесна плячка.

Идват на гости след запознанството. Говорим. Уважаваме салатата. Това е лаф на Тошко.
-Не може да не уважим салатата. Т.е. щом има салата, трябва да се пийне алкохолец. Снежана решава да изпъкне като кулинарка и прави една прекрасна салата. Реже лука на резенчета.
Голямо уважение на салатата направихме. Като си спомня само как на другия ден ме боля главата …
- Къде по-точно живееш в София ?– питам Снежана.
- В комплекс “Люлин”.
Оказва се, че живее в същия вход с мои роднини, които ще пристигнат на гости у нас на следващия ден. Не казвам за това.
Поради голямото уважение към салатата Тошко и Снежана преспиват у нас.
На другия ден сутринта Снежана влиза в хола и вижда съседите си.
Изненадата е постигната.


ПРЕЦАКАЙ ДРУГАРЧЕ

Тошко, дето няма нищо и Снежана, жена му живееха на принципа прецакай другарче. Радваха се , когато се мамеха взаимно. След това се смееха самодоволно, което ме ужасяваше. Беше ми гадно и гнусно. Двама души не се събираха за да се надхитрят, а да се обичат и да са щастливи заедно.
При тях нямаше наше. Имаше мое и твое. Снежана бе с втори брак и по-обиграна в измамите. Беше по-възрастна от Тошко със седем години и това и даваше предимство. Тошко пък беше цар на малките измами. Казвах му яръм тарикат, т.е. половин тарикат. Да те излъже за нещо дребно за него беше като детска игра. Все се разделяха и събираха.
Сега са заедно от дълго време, въпреки че имат официален развод. При всяка раздяла Снежана взимаше голяма част от покъщнината. Тошко купуваше нова.
Снежана се връщаше без багаж и след неопределено време пак се разделяха.Пак отнасяше със себе си неща. Тошко пак купуваше. Така няколкократно. След поредната раздяла Снежана опипва почвата. Идва уж на гости на Тошко, води преговори. Иска да извоюва позиции, ако евентуално се върне и заживеят заедно. Преговорите са горе-долу успешни. Следващият етап е да си изкрънка пари. А на Тошко пари не му се дават. За Снежана е въпрос на чест да го прецака и да вземе поне малко пари.
- Нямам, душичко – отвръща Тошко – Хич нямам.
- Дай поне пари за градския автобус до гарата. Нямам една стотинка – бие на чувство Снежана.
- Върви пеша, върви пеша – любовно й шепти Тошко.
И двамата имаха пари.
Като се върна уж за постоянно донесе всичко. Оказа се, че имат три автоматични перални, четири телевизора, пет касетофона, куп одеала и килими с които можеха да обзаведат семеен хотел. Такива бяха.
Снежана тайно внесе парите си във Варненска пирамида. И като получи лихвата се помисли за велика бизнесменка. Тошко не остана назад и внесе парите си там. Като фалираха пирамидите зяпнаха. Тогава не се смеех.Беше ми жал.
Не можаха да се променят. Човек след определена възраст трудно се променя. Но те по своему бяха щастливи и се обичаха по свой начин.

СЕМЕЙНА ИСТОРИЯ


Тошко и Снежана се скарват в София и той веднага се връща с влака във Варна, да скрие покъщнината, за да не я вземе Снежана. Има горчив опит. Правила го е няколкократно.
Но Снежана го е изпреварила със самолет и е свършила тази работа. Телевизорът и куп покъщнина са взети. Оставила му е пералнята. Тя е чисто нова и неразопакована.
- Защо не е взела пералнята да пере дрехите на детето, и да ми остави телевизора ,за да си гледам програмите? А тя точно обратното. Има телевизори - ядосва се Тошко и се подпира на кашона, в който е опакована пералнята.
Странно ,защо кашонът се накланя на една страна. Тошко се хваща за сърцето. Ясно, взета е пералнята, но без кашона.
Тошко отмъсти, като взе килима на Снежана от таванската и стая в Казанлък, макар че очакваше там да има и още неща за вземане. Специално ходи до Казанлък.
- По-умна съм от тебе – дразни го Снежана.-Доказах го многократно.
- Друг път! – не се предава Тошко.
Накрая накъса всички дрехи от яд, че семейният кораб не върви в посоката, която той е указал.
С късане не става. Но това е.


БИТОВИЗМИ


Тошко, дето няма нищо , вече е женен.Живеят в София ,в жилището на жена му. Става семеен скандал. Съседката вика милиция /днешната полиция/. Тошко е прибран в изтрезвителното. На другия ден ще го съдят по бързата процедура. Наказанието е поправителен труд до 15 дни или глоба до 200 лева.
- Как може да се измъкна? – пита Тошко – от Варна съм.
- Единственият начин е да си болен. Само ще те глобят.
Но лекарят намира, че Тошко е здрав. Работният ден приключва. Съпругата и детето /петгодишно/ на съдията заедно с кучето , влизат в съдебната зала.
- Изчакайте ме. Сега свършвам. Това е последният случай –казва
съдията.
Тошко имитира нещо като припадане, но едновременно с това прегръща
краката на съдията.
- А-а-а. Не ме осъждайте – моли той.
Кучето започва да лае и се спуска към Тошко. Едвам го удържат. Детето почва да плаче. Трепери. Притиска се към майка си.
- Тате, какво става, тате? Не го осъждай! Моля те, тате!
Съдията се навежда, мъчи се да вдигне Тошко.
- Стани ,бе! Стани! Не ми плаши детето. Няма да те съдя. Моля те!
Моля те!

Присъдата е избегната.