автор: Atavism

Посветено на Георги Минчев



В танц под ярката луна
изпращаме приятел стар.
С песни, пиене и глъчка
показваме, че няма господар.
А той от ярката луна ни гледа,
усмихва се и пие бира,
а до него старец белобрад
се смее и с уста подсвирва.
„Жоре, посвири ни пак!”,
старецът помоли благо.
Гошо взе кухарката, задрънка в такт
и на старецът му стана драго.
А долу всичко бе пред край.
На сцената Барабата изпя последни ноти.
Угасиха светлините бавно.
„Толкова за теб през таз година, готин.”
Така си мислеше с усмивка Гошо,
но от долу чу се глъчка.
Тълпата неговото име пак крещеше.
За нова песен бе това поръчка.
„Май ще трябва да посвириш пак.”,
рече старецът с усмивка.
„Щом си казал ще посвиря, Боже,
но не забравяй, че ще черпиш за запивка.”
Гошо взе кухарката отново
и засвири баладата за бяла тишина.
Тълпата долу чу акорда
и отправи поглед към сцената луна.
В танц под ярката луна
изпращаме приятел стар.
С песни пиене и глъчка
показваме, че и Господ е блусар.