автор: Casper

Хората разнасяха мълвата,
а аз не исках и да чуя,
увих се в бягство да не видя
как бавно тръгваше си ти.

Очите ми се къпеха незнайно
в безброй сълзи.
Душата ми извиваше в безумие
и болка тяло.
Не знаех, не разбирах
защо се случваше това.
И страдах с безутешна вяра,
сгънала надежди и мечти
в страни.

Животът по-късно проговори –
запазил мене много свидно
на себе си оставил бе ме ти...