автор: fineluart

Жадно допивам горчив полумесец
Бухал по навик ми подава ръка
поех я
не питах
не искам да знам
за разтеклата се в ниското зора

Срещнах по пътя колибри
с ненужно изпъстрени цветни пера
улових
песента му
и скрих я в кутия
при другите безоблачни неща

Пробягах в съня си млечния път
пречистих се в кристалната роса
завърнах се
и озари ме
слънчево парченце утро
процедило се през мътните стъкла