автор: alisa

Сигурно няма да получиш днес това писъмце.
То е като да пращам сигнали в Космоса.

Въпрос на късмет е
я срещна, я не
някой чужд разум
или зелени човечета.
Няма да те видя довечера
и ми е малко чоглаво
и мъгливо.
Довечера ще се загубя в няколко мъглявини,
ще ида на цирк във вселената.
Ще гледам как танцува Голямата мечка,
а Малката се бори със себе си,
после свири на Лира.
А ти ще ми липсваш.
Даже няма да ми се иска
да си играя със огледалото
на Огледалце, огледалце я кажи,
като си слагам северната корона,
дали някой на юг мисли за мене…
Довечера само ще те усещам
и ще кърпя Корабните платна
с игла от перото на Феникс…
Не знам за петъците,
обаче знаеш ли как ми се дотъгува във сряда.
И ми се домълча, и ми се запокитва някъде…
Сигурно няма да получиш днес това писъмце.
Не знам къде е върхът,
аз съм долу в подножието
и от ниското високото сричам.
Някога, когато пак се родя,
няма да питам повече,
а само ще те обичам.