Хората измисляли науки,измисляли техника....
Мозъкът им се развивал и постепенно придобивал все по-важна и по-важна функция....
Но някои,някога,някъде замислял ли се е кое е най-важното?
Дали сърцето или може би кръвтта?
Абе,не мислите ли че това аджаба е душевността?А?
Какво е човек без душа или по-правилния въпрос е за къде е човек без душа?
Тя дава музата,мислите,тя напълва сърцето...мхм наистина е така....душата,тя остава като спомен след края на дните ти, тя ти дава силата, блясъка в очите ти,страстта в кръвтта ти,болката в сърцето ти.....
Хубаво е да я притежаваш,макар че колкото повече, толкова по-добре за другите,но по-зле за теб,защото обикновено се получава така,че помагаш на всички,но когато дойде времето не можеш да помогнеш на себе си – смешно нали... та да не се оплесваме – ДУШАТА , ей,че кеф да я имаш.. и аз май я имам, но на Вас, драги читатели едва ли Ви се струва така като четете това..... жалко,аз можех да пробия,но нищо има време живота е пред нас...
Рецептата е :малко изобретателност,малко търпение и всичко това примесено с капчица лудост и готово!Но нека ви издам една тайна.. богатата душевност я създаваш ти,и Бог ти дава малко,но всичко зависи от теб.
За най-добри резултати – РЕЙТЕ СЕ МИЛИ МОИ, рейте се из пустата земя,грейте с усмихнати лица,пейте,скачайте,играйте и тя душевността ще си дойде сама.