Вятърко съблече
бялото елече
от гърба на сливата
и го хвърли в нивата.
Сливата се моли:
- Сливките са голи!
Нощем от мъглицата
стинат им главиците...
Вятърко се смее,
свирка си и пее.
Весел обикаля я,
с топли пръсти гали я:
- Майчице добричка,
здрави ще са всички.
Щом оправя времето,
ще им мине хремата!