автор: felisia

Ти знаеш как ухаят слънчогледи-
на лятна сладост , на живот и слънце
по мен полепва този аромат,
когато силно и горещо ме прегърнеш.
И птичките в главата ми запяват
онази песен нежно-монотонна,
която ме унася и забравям,
че всъщност има четири сезона.
И само лятото кипи във вените
две мъхести пчели жужат любовно,
когато си със мене спира времето
и като грахче е вселената огромна.
Това , което тупка е сърцето ми
колибри шарено , изпълнено със чувства
трепти , прелива от нектар и нега
откакто във живота си те пуснах.
Ти знаеш как ухае лятото
и нищо , че април навънка шета
очите ми след тебе гледат влюбено
тъй както в слънцето е влюбен слънчогледа.