автор: x_ahav

Когато съм зверче, откривам завист
във зениците на две-три домашни котки.

Разтварям ноздри,
дишам свободата си,
улавям твоя аромат във въздуха.
Ухаеш на море и остров,
със който само ветрове се любят...
Когато съм зверче, не се изгубвам.
Това със дивото ми е в природата,
но гледам как природата се смее,
когато хвърляш ласо и ме хващаш,
и се наежват сетивата ми.
Това не е инстинкт за самосъхранение.
И гледаш как в ръцете ти се мятам
отчаяно и като за последно.
И драскам въздуха неистово със лапи,
и дишам теб, и се притискам в хребета ти.
И инстинктивно към върха ти бягам,
и после се завръщам пак във тебе.
И ме е страх, че искам да ме галиш.
Така го искам, че съвсем забравям
онази мъдрост за опитомяването.