автор: pc_indi

На Великден винаги вали...
Пред възкръсване небето плаче...
И времето молитвено мълчи
под звуците на облаци- свирачи,
бележещи със мълния деня,
когато кръста на Учителят болял е.
Навярно и тогава е било така...
В очите на Мария е валяло...
Не простиха на сина й лудостта,
че разкърви нозете си- да търси вяра
по стръмните следи на любовта.
Сега зазидан е в покаяни олтари.
Под куполите, истини кръжат-
ранени прилепи в съня на светлината.
И гласовете им отекват и кънтят
в камбанениеят бас на тишината.
Една единствена, причинна и сама,
изтръгната от кръстната заслуга,
рисува стигма по господната уста-
" Обичайте се! " Нищо друго.