автор: LeoBedrosian

Безпокойството е ту
горещо ту
студено
ту обнадеждаващо
ту безбрежно безнадеждно…

Студена пролетна птица
размахва унило криле
в търсене на топлото лято.

Дъждовна сълза
по стъклото се стича
и те убеждава,
че е за добро…

И ето - Слънцето
изпича и последното
мокро петно по асфалта.

Гъгнещата жега
те удря в главата
като дъх от огнен дракон.

За миг сърцето си казва,
че всичко ще се оправи,
че отново ще има
лятна леност

и горещо отпускане…
до следващия ледено-горещ удар,
до следващата гнойна нечовешка язвителност.

И така се точат обезпокоителните
юнски дни…
до безкрая.

Враца,
19.06.2003 г.