автор: kaliopa_ina

В 3D декора на небето
градът опира стръмен гръб.
А толкова съм ти далече,
че хоризонтите да бъдат
основание
да ме измислиш,
да подушиш лекотата,
да съблечеш от лятното ми тяло
соления прибой очакване,
като бадем да ме обелиш
от всички разкаяния.

И в бреговата линия на дните
да счупиш
тънката привидност, че ни има.

Тогава чак ме измъкни от хаоса!
С две шепи думи,
глътка вятър и надежда.
Създай ме не от глината за хора.
Създай ме от вода и неизбежност.