автор: stef_bobi

Извън надеждите на всичките ми самоти
идва вятър от друга посока.
Отдавна тръгнах аз,за да стигна реката.
Да мина по моста,възлизащ до хълма.
Една сврака ме тегли.
Към стъкленица с мъгла.
Ще падна в калта преди да преплувам мрака.
Сега опознавам и последният белег на Живота.
Боли ме от изтънелият корен и сушата.
Откакто ги помня...
Минавам през моста.
Към другият край.