автор: TheGodofBlood

- О, да, глупав въпрос, нали?
Аби и Кътър го погледнаха отново.
- Моля те, млъкни. Поне за малко - Аби докосна рамото му с ръка.
- Съжалявам, че ви прекъсвам в такъв... хм, интимен момент - обади се Кътър, сочейки динозавърчето, - обаче трябва да прекараме това нещо обратно през аномалията преди да се събуди.
- Или преди аномалията да се затвори - Конър подхвана тялото на малкия рекс, за да го премести.
Очите на животното се отвориха. Огледаха внимателно лицата на тримата. Нито хората, нито динозавърчето помръдваха.
После животното скочи на крака, изсъска и се стрелна към Конър.
Той отскочи в последния момент, малкият динозавър профуча покрай него и потъна в аномалията.

***
Тримата излязоха от мазето и Кътър затвори вратата.
В този миг от мазето се чу силен трясък.
Няколко секунди тишина.
- Да не се е върнал обратно? - попита Конър с треперещ глас.
- Може би... - каза Кътър, - обаче ние не можем да сме сигурни.
Професорът се обърна към вратата.
- Аби, донеси по-голяма пушка, в случай, че са дошли мама или тате. Конър, вземи това - Кътър извади пистолета си и го подхвърли на младежа, който едва не го изпусна. - Само в случай, че нещо ни посрещне пред вратата.
Малко по-късно:
- Ъъъ... сигурни ли сте, че ще проработи? Все пак сме изправени пред Т-рекс... - каза Конър.
- Конър, това е само дете, ще се справим - каза Аби.
- Мога ли да получа писмено удостоверение? - попита Конър.
Отвориха вратата. Нищо.
Започнаха да слизат по стълбите - Конър изглеждаше нещастен.
И тогава проехтя глух, дрезгав рев.
Тримата спряха напоследното стъпало. Конър подсвирна.
Огромната глава на възрастен тиранозавър се подаваше от аномалията. Животното тръскаше глава, ръмжеше и се опитваше да си пробие път към мазето. Беше твърде едро, обаче.
Ала това нямаше да го спре за дълго. Дъските под аномалията бяха започнали да се пукат.
- Хм, момчета... - Обади се Конър.

Той първи изскочи от мазето, крещейки:
- ВСИЧКИ ВЪН!