ДУХЪТ ЧОВЕШКИ.
Духът човешки скита се безспир
живот с живота в времето се сменя
и лик един със други се заменя,
но вътрешното аз не се променя
и носи се в безкрайния всемир.
И в този бяг безспирен търси той
на себе си подобни духове,
които непрекъснато зове,
да преоткриват нови светове,
в тях да намират обич и покой.
При тези срещи пламва светлина,
тя извисява същността човешка,
телесното поглежда със насмешка,
очиства всяка суета и грешка,
повлича ги във шеметна вълна.
Тази вълна ще промени света-
души елате да се съберем,
падението на света да спрем,
эа бъдното надежда да дадем
и стигнем Божията висота.