На П. К. Яворов
Разбити бяха всички чети
на жаждата за свобода.
Войводите измряха с клетви
по македонските бърда.
Затвори любовта безшумно
единствените си очи
и трябваха съдбовни думи,
с които
да я премълчи.
Кой знае?
Може би отдавна
при него бе дошла Нощта:
от времето на ярка слава
и ненаситна самота?
Да счупим траурната котва
на този кратък епизод
между куршума на живота
и края
на един живот.
Поетът може да е сляп,
низвергнат,
неразбран,
невинен.
Но никога - дотолкоз слаб,
че да не може да загине.