автор: borimirf

“В един лекарски кабинет където идват болни, където има спешност, където се лекуват тежки случаи, често се случват и смешни неща. Често има смях, парадоксални случки, ирония, бъзици. Това е начинът, персонала да може да се справя с отговорните си задачи”. Това бяха думи на Делчо доктора, казани след първата глътка бира онази вечер.
Разговорът се водеше в резонния четвъртък вечер, в резонното заведение с гръмкото име ресторант, което си беше махленска кръчма, с резонните двама пияници но и с резонното запазено сепаре за наши хора, изобщо много резонност.
Кръчмата беше уютна в стила на 70-те години, намираше се на тиха улица в Коньовица, старите софиянци знаят тази махала, ако още може да се говори за махали в края на 20 век. И забележителното и беше, че се пускаше само поп и рок музика. Оказа се, че хората много хубаво си ядяха, пиеха, пушеха, смееха, караха, целуваха и дори сбиваха на Бий Джийс, Ху и Ролинг Стоунс. На Назарет се танцуваше, на Слейд тананикаше с тях, Мънго Джери ни пренасяше в лятото, а на Ерик Клептън... е там бяха дълбоките чувства, сълзите на момичетата и тежките клетви за вярност от страна на пичовете. Е, с дълбоката мисъл и надежда да има секс след много балади, няколко дни и ограничен брой букети.
В компанията имаше още трима пичове от квартала, които не бяха доктори и затова на тях им беше интересно ситуацията в една болница ”от вътре”. А докторите в компанията пък редовно искаха тяхното мнение, за разни случки в насока “как аджеба това изглежда в очите на пациента”.
И питаха докторите това, и онова, и съответно се правеше корекция в поведението и държането и от двете страни. Защото един доктор ако се постави на мястото на пациента ще му е само от полза. Ама и пациента като види какво е ежедневието на един доктор ще има друга мисъл за бялото съсловие.
Разговорът в сепарето се въртеше около един пациент. Пациент, който всички познавахме, приятел на Любо Графа живеещ зад канала на “Сливница” малко щурав и известен с прозвището Ицо Джантата.
Джантата беше приятен, дори хубав мъж ако не се броеше един белег на лицето, получен естествено от една джанта. Той разпространяваше версията, че бил наранен от нож в защита на една девойка от Банишора една вечер пред “Трите смока” на “Пиротска”. И той щял да ги пребие ония тримата, но те налетели с ножове а той с голи ръце. Той действително се биеше често но все в неговата си махала Банишора, а както е знайно “Трите смока” си бяха в Коньовица и нещо не се връзваше.
Та този Ицо преди два дни отишъл в болницата при Делчо с една молба. Докторът да му прасне един и да му счупи носа. При въпроса на Делчо:
” Ти си луд бе!”, Джантата разказал за плана си.
Историята била, че се бил запознал с едно момиче, Надя от махалата и страшно си паднал по нея. Бил влюбен. Двамата излизали от известно време. Ходили дори в “Аура” на кино и то да гледат три пъти филма с Белмондо, дето оня раздавал юмруци на ляво и на дясно. Надя страшно си падала по истински мъже
“Така раздаваше тукати, така тя ме стискаше за ръката, Надето, че съм луд по нея докторе” говорел Джантата.
Та му хрумнал тоя план.Ако някой му прасне един в носа и той, носа е крив, и той се яви пред Надето, тя ще разбере, че той е мъж на място и ще се влюби хептем в него. А, е знайно какво прави една влюбена жена – всичко!
А това за влюбената жена го е казал не друг а Любо Графа. И така с името на Графа в уста Ицо молел много, настоятелно и яко. И се мотивирал и с друг довод, че той имал вече история за разказване на Надя и щял да я върже с носа. Той, бил спретнал един бой преди месец с трима от Възраждане и ги гонил до Руски паметник като ги набутал надолу по стръмното зад МВР болница. Защото те закачали едно негово старо гадже.
Джантата щял да го навърже и можел да допълни ,че девойката е била бременна и дори с близнаци. Че била излизала от преглед от един гинеколог и ония лайнари я закачали и подвиквали обидни реплики. И той случайно минал там и те и него закачили и му се изрепчели.
Само дето нямал кола да слезе като Белмондо от нея да си дръпне ръкавите назад, да му блеснат ръкавелите и да ги заразхвърля ония като във филма. Това с колата нямало как да го лъже пред Надя, а така му се искало да е красиво. Дори допълнил, че има гинеколог приятел и онзи щял да потвърди ако трябва по махалата, че е вярно всичко. И споменавал също за мъжкото приятелство и, че знаел, че те всички коньовичари са пичове и той доктора нямало да откаже.
Делчо се видял в чудо. Да намества счупени носове било често; Но да чупи!
По едно време влязъл и другия доктор и на него му било обяснено от Джантата, че ето двама доктори, единия ще го държи, а другия – прас и готово, щяла да стане работата. Обяснил, че единия трябва да го държи, че той можел да отвърне в болката си и да светне Делчо, а да посегнеш на доктор си е било гадост. Ама той, Джантата нали бил малко луд.
Двамата доктори кимнали с глави защото знаели, че Джантата е кибритлия и дори го попитали верен ли е слуха, че 40 дни е правил тухли в Курило. Вярно било и случая такъв.
Есента Джантата продавал дини пред втора градска и имал добри доходи, защото продавал и "краднати" дини от Сточна гара, донесени му по тъмни доби от Мето цигането с една количка. А е знайно, че това си е чиста печалба. Държал една отрязана на половина диня завита с целофан за мостра.
Един следобед някакъв досаден мъж половин час опипвал дините, чукал ги с пръст, лупал ги с цяла длан, стискал ги и все мърморел, че са зелени. На Ицо му писнало съвсем когато оня поискал половинката, че била уж нарочно избрана да подмамвала клиентите. Джантата се раздразнил не на шега:
-Слушай дядка – казал- сега резвам една диня и ако е червена ти я лупам у главата! Онзи се изрепчил, двама кибици подкрепили облога и Ицо го направил. Резнал една диня, тя се оказала зряла и Ицо нахлупил половината на главата на оня. Сок потекъл по ризата му за всеобщ смях на доста изнервени от страни хора от туткането на досадника. Можело и бой да стане, но Джантата е доста добре сложен и онзи след малко довлякъл от някъде един полицай.
През цялото време дуднел, че тоя хулиган е за затвора, че той е стар човек и бил активен борец и че това преди девети ако се случело било за разстрел. Джантата - никой не знаеше- имал убит чичо преди девети септември, а на баща му две магазинчета национализирали след девети, та се дразнел и от двете власти и от комунисти и от фашисти.
-Кой набор си бе дядка?-запитал и оня му казал - двадесет и осми.
-Хе, мошеник - продалжил Ицо, след двадесет и седми набор активни борци няма. Бил си малък, от такива като теб истинските борци ги мрази народа. Те истинските, ги изтрепаха в гората и на фронта, а и се саморазправиха след девети, а ти си селски тарикат изял два шамара за един краден хляб и се пишеш на активен борец за свобода, шмокльо ниеден.
Говорел за девети септември хиляда деветстотин четиридесет и четвърта година и за мътните теории това свобода ли е било или комунистическо заробване. Щял и десети ноември осемдесет и девета да забърка, но разговорът взел да става сериозен хората се събирали и взимали страната на Ицо, някои одобрително кимали с глави, други го псували. Полицаят се притеснил от тълпата, набързо набутал нашия в патрулката и запрашили за трето районно.
Един следовател го заплашил да си трае, че това за приказките си било негово мнение и вече било демокрация, но да залупи - така казал, залупи, човек по главата с диня оно си било средно хулиганство. Бил начетен и образован следовател.
Те познавали оня досадник, още от години, някакъв измислен активист по ОФ-то и дори знаели, че е така, имало много ментета борци разни и всякакви. И преди ги имало и сега пак плъпнали борци, явно много борбена нация сме.
Но ситуацията била такава, ставало преструктуриране на МВР-то и те план гонели и нали той разбирал, че все пак това е актова постъпка и човек бил наранен и опозорен. И добавил, че ако всеки почне да налупва неща по главите на хората, можело и до министъра на МВР-то да се стигне и на него, некой да го налупи и после и министър председателя да налупат и къде щяло да се стигне с налупването. Бил логичен следовател, с бърза мисъл от онова време, личала рутината му на оцеляване. После без да се вдига шум един прокурор му дал две седмици в тухларната за дребно хулиганство.
Тази история издигнала авторитета на Ицо в махалата особено в очите на по-старите махленци.
Та Джантата беше кибритлия и двамата доктори решили, че нос винаги може да се счупи, но по-добре да го обсъдели вечерта в “Сивият кон”. След една-две чаши, те щели да патят, дори и да го измлатили, нямало да го боли, и те щели да са по куражлии.
Вечерта започнала добре с няколко питиета, твърд алкохол и се чакал момента за удара. Някъде след третата ракия Ицо отишъл до тоалетната. Нещо се позабавил, по едно време се чули викове, тупурдия, шум и удъри. Докторите и други бараби изскочили от кръчмата и видели Джантата на земята в кръв, със счупен нос, отдалечаващ се Москвич със счупено задно стъкло и до него, красиво момиче му държала ръката и нежно почиствала кръвта от цепнатата вежда.
Оказало се, че Ицо, както искал да пишка до тарабата се обърнал и видял двама тарикати и с тях... Надя. Тя била излязла с тях за по кафенце, като единия бил неин братовчед от Перник. Това се разбрало после. Настъпило едно неловко мълчане и на Ицо му се отпикало. Единия бабаит се бил облегнал на Москвич и гледал манкьорски, според Ицо. Другия явно брат`чеда говорел нещо с Надя и дори я докоснал по рамото. Жест, налял очите на нашия. Стъписването продължило и на четиримата дълго и току Надя да каже нещо, оня тарикат до Москвича се изцепил :
- Ей Капла, к`во се моташ като крива джанта а, ре бе !
Тук вече Ицо се впрегнал и приел това за люта обида, че онзи го подигравали. Той за Джантата бил приел, ама да го обиждали на крива, а и на мръсна капла, това било много. Напсувал ги и скочил. Докато се обяснили ония, а и Надя се включила, че на оня му викали Каплата, на братовчеда и че не било майтап, и че в Перник, когато някой се мота и бави и криволичи по улицата, често пиян му викали, крива джанта, станал боя. Нашият ги разхвърлял, но оня от Москвича имал гаечен ключ 17-19 в и светнал Ицо по носа и веждата. Ама като го праснал изпуснал ключа, нашият го докопал и запратил обратно. Перничанинът се навел и ключът спраскал задното стъкло. Надя се опитвала да ги разтърве, но онези отнесли два, три ритника и още едно парче тухла по Москвича. Боят щял да продължи сигурно повече, но като се изсипали хората от кръчмата, ония драснали, зарязвайки момичето.
Надя клекнала до падналия Ицо и нежно му държала ръката. Тази сцена разчувствала кибиците и макар, че Джантата кървял, много тарикатски намигнал на Делчо през струйчицата кръв спускаща се от сцепената вежда, един вид: “Видехте ли това е гадже - мое Е!”