Караш ме да страдам...
Аз болката търпя...
и твоето мълчание
... ще издържа.
Едва сега разбирам,
че всичко е шега
и в твоя глас откривам
дяволска игра.
Далеч не сме един за друг
и моя свят ти не милееш.
Сега е споменът далеч оттук
и да ми звъннеш ти не смееш.
Но аз се чувствам все така
и порив искрен ме опива,
защото в мен е радостта,
тя от сърцето ми извира.
Пътувам чиста към мечтите
и мислите летят
към светове различни,
в които ще се спрат.
Не е ли чуден този свят?!?
Как бързо-плахо преминава,
но той е чувствен и богат
и никога не състарява!
Тече потока на живота...
Отлита плавно всеки миг...
За мен по-страшен от Голгота
е твоят образ скрит.