автор: papacot

Отложиха ни.
Отложиха ни, глупако.
Да вкиснем. Да прекипим.
Като капак на ковчег хлопна капакът
на ковчега.
Спи, слънце, спим…

Тук денят нощем е толкова светъл,
че от очите ни
водни охлюви
литват да правят небесни пътеки,
по които към рая ще слизаме мокри.

А кръвта ни, глупако, ще стане на вино,
от което и ние
ще пием прави
в онова лятно време, което е минало,
но не свършва, приятелю, днес.
Наздраве!