автор: DoriN

Докосна ме,
докосна ми
сърцето
и порив
заструя
по вените,
където...
се сливат
два потока
във един,
където
Огънят
бушува –
моя
властелин.

Докосна ме,
докосна ми
душата,
която
гонеше
мечтата
Свята,
която
молеше
за таз
Магия -
любовта
да бъде
нейна
орисия.

Докосна ме,
докосна ми
очите
и трепетът
опива ме
сега,
когато
нежен
полъх
гали ми
ушите
със думите
на песента...

Докосна ме,
докосваш ме,
но аз не смея...
Затаила дъх
те чувствам
трепет мил.
Безмълвна
тръпна и копнея
на сцената –
житейски
водевил.