автор: maktub

Ела, седни, в салона на душата ми,
По разкази на Йовков – прашна кръчма,
В която чаши пресушаваха приятели,
Осъмвала в гуляи, бой и глъч....

Където сутрин беше някак тягостно,
Тогава се помиташе от вчера....
И със боклуците, останали по масите,
Приготвях на любимите вечеря....
А имаше ли среща на талантите,
Тогава тая кръчма затреперваше,
От искрения тон на музикантите,
На времето, забравящо измерване...

Сега душата ми е ретро място,
Със снимки на забравени мислители,
- На този стол е плакал Васко,
- На тая маса пихме със учителя...
Не помня вече, беше ли модерно
Това душепитейно заведение,
Сега не идват старите неделно
И бавно се покрива със забвение...

Но тук –там влезне някой нов,
Намерил в ретрото романтика...
Като изпие в мене и последната си нощ,
Ще тръгне – обвиняващ ме за мрака,
За всичко пропиляно и пропуснато,
И за човешките си сцени на падение...
Когато стане тука пусто някак,
Тогава ще затворя, във неделя!

И цялата вина ще ми е чужда,
Че Господ дава за душите роля
- Та аз съм кръчма, а не църква,
В мен никой свещ не пали и не моли!