автор: sradev

- - - -
- Кой си ти? дрезгаво го запитаха двамата.
- Аз съм лудият, що изяжда два зелника. Да имате три?
- Третият ще го платиш.
- Да не съм луд да плащам?!
- Ами, нали каза, че си луд.
- Щурави хора сте - на луд вярвате.
- Добре, но защо са ти три? Един за гладните?
- Луд на гладен няма вяра. Третият ще ви го върна, за да го продам!
- Как така ще продаваш чуждото? Да не си луд!
- Ама вие акъл имате ли? да не съм луд, та да продавам своето!
- И какво ще купиш?
- Глупости, откъде у луд пари? Лудите пари при луд отиват.
- Е, добре де, и ние сме луди.
- Ама да ги нямаме такива! Зелниците свършиха, останаха тиквениците. А за тиквениците - затвор!
и с тези думи той ги натика в бараката мърморейки "Шантави хора - от луд акъл да взимат".