Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: denica2024
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14169

Онлайн са:
Анонимни: 117
ХуЛитери: 2
Всичко: 119

Онлайн сега:
:: rosi45
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2024 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаШлайф машина
раздел: Поезия
автор: LeoBedrosian

Каква повърхност,
ясен блясък
о, каква равнинност
има тоз метал
таз сплав

от шлайф и от полир
от мед, от плът и пот.

Изшлайфа ме, о таз машина,
Излъсква ме до потната основа.
Изтръгва и последната, тъй малка люспа
от корозия и епидермис.
И, о… на повръхността
какво излиза…?
Пошлостта? Мерзостта?

Или пък тоз фалшив отблясък,
прикриващ Низостта?

Не може да са те…
Не вярвах да са толкоз плитко!
Те трябва да са долу, до основата!

Безчестието, разсъблечено,
изжулено и лъснато…?

Напира то отвън, да бъде то видяно.

Ох, ти, машино, работи и свличай
тоз грозен слой от мен
не ми е той присъщ.

Не аз това съм.

И пласт след пласт се свличат:
Гряз, чернилка, страст,
изгнила сласт,
маскирана във роза…

Махнете се!
Не ща ви!
Работи и пак дълбай,
стържи по тялото кълнато.

Дали това Душата е?
Излиза бавно, бледо,
най-накрая.
Изпъква… странно…
Не, все още плитко е,
а Тя е ядката, тя е онзи кълн,
без който го няма живота!

Но ти, машино, стържи,
освежи ме.
Излъскай тази моя стара тлен.
Придай търговски блясък, малко фин,
за да продам тялото, сакато,
защото днес душите се продадоха отдавна,

а телата са кът и ги няма!

Но душата моя, горката,
за мен оставам си…

Комай само тя остана ми.

14.08.2000 г.
Враца


Публикувано от Angela на 10.08.2004 @ 11:34:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

14.10.2024 год. / 12:23:45 часа

добави твой текст
"Шлайф машина" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Шлайф машина
от BlackCat на 10.08.2004 @ 23:28:20
(Профил | Изпрати бележка)
Заинтригува ме това заглавие. Доста патетично, о, звучи, но е интересна хрумка :)


Re: Шлайф машина
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 23.04.2012 @ 11:53:09
(Профил | Изпрати бележка)
Патетично е, о, и звучи, ама за хрумка не съм много сигурно Блаки ;))

]