автор: alias70

Ще бъдеш ли до мен
във всичките ми водопади,
като река с любов когато те заливам?
Ще бъдеш ли до мен
във тихите ми листопади,
с клони голи, когато те завивам?
Ще бъдеш ли до мен
в зъзнещите преспи,
в дъхът ми леден, осветен от свещи?
Ще бъдеш ли до мен?... сега!
Когато безвъзвратно, си е отишла
пролетта?
Не! Недей се врича!
Аз, като Тома не вярвам.
Ти, като Петър се отричаш.