Не каза "сбогом"
даже "чао"
Не се обади
добре се скри.
Чакам те в ранните зори.
Отвори ти в сърцето ми
малка рана
остана тя задълго да кърви
Опустоши душата ми!
Не пука ти, нали?
Болезнен спомен
в главата ми върлува.
Безумен въпрос
Къде си? С кой си?
Мира ми не дава!
Не се обаждаш ти…
И хладина и ноемврийски студ
от твоите думи
пак струи:
"Не се обаждай,
не ме заяждай!
Не искам да те виждам аз!"
Добре, бъди щастлива,
бъди все тъй красива,
ще чакам аз
в таз мъртва зима
да чуя твоя зов.
Дано не е като пред ров!
30.11.98 г.