автор: LeoBedrosian

Поспри за миг.
Огледай се навред.
Вдишай аромата.
Почувствай вятъра.
Докосни тревата
чуй песента на цветята.

Виж това небе!
Не е ли то чудесно?
Хвани полъха на вятъра
и рей се с него
горе, под дъгата
като птицата крилата.

Хомот, потъващ в пот.
Пак пранги и решетки
отново свъсени лица
и маски.
Тук сивия цвят е на мода
Докат не отхвърли народа хомота.

- Тичай, бягай, ръгай ги
в ребрата!
За да не ти строшат те главата!
Ходи, работи, бъхти се!

Защо? До кога?
Накъде вървя? Май все надолу!?

- За да ядеш и да сереш (извинение)
щот инак в празния търбух
ще има само прах и пух!

Не! Ще спра, не ща
да произвеждам само екстременти,
ще ида във гората
ще бъда сред тревата и цветята!

Ще бъда свеж кленов лист
на тънко клонче,
ще правя сянка
и ще съм доволен, да!