автор: kasiana

Изморена преди всичко емоционално, Плири заспа мигновено, щом допря глава до синята каменна пеперуда.
И засънува втория си многозначителен сън през тази седмица.

В него Пеперудата говореше нещо, което в началото бе непонятно за малката палавница , но красивото същество я погали с крило по главата и Плири започна да разбира всяка дума. „Плири, - шепнеше ù Пеперудата – ти си избрана да продължиш нашата мисия . Чакахме те толкова векове… Когато се събудиш, разгледай добре двете ми криле. На всяко от тях ще намериш по един червен рубин. Те са ключове за отваряне на Втория портал, който оставихме, но заключихме на Орлеина. По-малкият рубин ще те отведе до Изумрудената планина, където е Порталът, а с другия ще го отвориш. Но засега не прави това. На Зевона също има портал. Ако ви се наложи, докато сте там, тогава използвай рубините. Не забравяй да вземеш коланчето от…”
Кабака пристъпи от крак на крак и Плири се стресна. Разтърка с юмручета очите си, изпъна ръце да се разсъни и погледът ù инстинктивно се насочи към крилете на каменната пеперуда. Вгледа се по-внимателно и наистина видя двата рубина. Очите на Пеперудата сякаш казваха на момичето: „Стани и вземи рубините!”. „Добре – помисли си детето - ще сторя това.” Надигна се на пръсти и взе рубините. „Ами сега къде да ги скрия? Кутийката с лещите изпълва малкото ми джобче. Къде да сложа рубините?”
Пеперудата продължаваше да я гледа настойчиво, навярно искайки да ù припомни нещо, изречено в съня… „Ами да – коланчето, да не забравям коланчето… Но къде ли може да е то?”
Плири заразглежда внимателно Пеперудата и неочаквано го откри – сребристо коланче на талията на каменната фигура. Момичето го свали внимателно и съгледа от двете страни на токата две празни като кукленски чинийки вдлъбнатинки с отворени капачета. „Навярно в тях трябва да скрия рубините” – помисли Плири и с ловки движения на пръстите постави скъпоценните камъни в предназначените за тях места. Капачетата щракнаха бързо и ги покриха. След това закопча коланчето на талията си.
През всичкото това време Кабака наблюдаваше приятелката си, без да каже нито дума.
Но в очите ù се четеше радостно вълнение. Защо ли?
Докато се дивеше на ставащото, Плири усети, че пораства – вече стърчеше с десет сантиметра над цъфналия наблизо храст, който бе по-висок от нея преди да заспи. Но вълшебствата не спряха дотук. Вместо с рокличка, момичето откри, че е облечено в красив син гащеризон.
Каменната пеперуда продължаваше телепатично да ù говори: „ Лещите са в горното ляво джобче на костюма ти. Те вече няма да ви трябват. Вие с Кабака ще бъдете невидими и без тях. Запазете лещите за екипажа на баща ти. А сега вземи от дясното ми крило още един рубин и го постави в малката вдлъбнатинка на главата на Кабака!”
Плири направи каквото ù бе поръчано. Тогава изживя най- вълнуващия, най- вълшебния миг в живото си. Пред нея вече не стоеше крилатата ù приятелка, а красива ангелоподобна девойка, облечена в сребристобял костюм, искрящ от светлина…
- Благодаря ти, Плири! – каза тя. – Моето и твоето време да действаме настъпи. Да се отправим към звездолета на баща ти.
- Но къде е Кабака? Коя сте Вие? – попита смаяна Плири.
- Аз съм Кабака и Белият Ангел – наследница на командира на хората-ангели, чиято каменна фигура е пред теб. Предците ми, които останали живи след взривяването на Портала, решили да се превърнат в птици, докато не дойде денят, в който населението на Орлеина не стане достатъчно мъдро…
Наближаваше часът за излитането на звездолета на космолозите.

Плири и Белият Ангел се спуснаха в долината. И тъкмо навреме. Екипажът на Тим слезе от аеролета и се отправи към звездолета, който ги очакваше на площадка в подножието на каменната пеперудена феерия. Невидими за останалите, Плири и Белият Ангел влязоха в звездолета, седнаха една до друга и зачакаха излитането.
„Прощавай, мамо Мирти, но аз имам мисия и трябва да я изпълня” . С тези думи Плири мислено се сбогува с майка си в мига, в който звездолетът се отправи към Пета космическа станция.



Край на първа част.