- Знаеш ли накъде да летиш? – попита Плири приятелката си, когато прелитаха над Изумрудената планина.
- Знам! Долината на пеперудите се намира на север от Института на академик Алгоеле. - почтително изрече Кабака името на красивата дама.
„Сигурно там има много пеперуди!” – помисли си момичето, прегърна нежно птицата през шията и се загледа в далечината, в очакване да зърне по-скоро тази загадъчна за нея местност.
Долината на пеперудите преди милиони години бе дъно на топло плитко море, разтърсвано от непрекъсната вулканична дейност. От утаечната вулканична пепел и скални късове се бяха образували красиви риолитови туфи. След оттеглянето на морето, вследствие на вертикални движения на кората на Орлеина, те се бяха издигнали и под въздействието на Полиелей и ветровете беше се оформил чудно красив природен феномен от стотици скални образувания , прилични на пеперуди. Присъствието на различни метални окиси в скалите им придаваше разнообразни багри в синьо, розово, червено…
В една от най-разпространените легенди на Орлеина се говореше, че някога на нея живеели хора ангели, които помагали в развитието на по-изостаналите народи на планетата. Те имали портал към други светове , който се намирал в Долината на пеперудите. А самите хора ангели живеели в Изумрудената планина в красиви скални ниши над Лилавото море.
Веднъж през портала дошли неканени инопланетяни, враждебно настроени към всичко, което не е от техния вид. Те искали да бъдат господарите на Вселената. Хората-ангели били по-силни от тях и ги унищожили. След това се оттеглили през портала към своята Вселена. Останал само един отряд, който трябвало завинаги да затвори Портала, за да предпази орлеините от нови беди… Но при затварянето последвала мощна експлозия, която разцепила скалите, а самите хора ангели се превърнали в красиви каменни пеперуди, заобиколили в три четвърти окръжност долината, която оттогава получила сегашното си име…
Плири не знаеше всичко това, а Кабака навярно още по-малко и когато наближиха набелязаната цел, затаиха дъх пред вълшебството, което се откри пред тях…
Кабака кацна до една от скалните пеперуди и двете с момичето застанаха удивени пред нея. Тя беше синя с червени точици. Между крилата и тънката шия едно неизказано красиво лице ги гледаше благосклонно и сякаш искаше да им каже нещо…
До отлитането на звездолета с екипажа на татко Тим имаше още час и половина, затова Плири и Кабака седнаха в подножието на каменната пеперуда - да си починат малко преди да се приготвят да придружат тайно космолозите в опасната им мисия на Зевона. Момичето натисна едно бутонче на гривничката си, което след половин час трябваше да я събуди. И заспа.