Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 412
ХуЛитери: 6
Всичко: 418

Онлайн сега:
:: pc_indi
:: malovo3
:: KBoianov
:: rajsun
:: LeoBedrosian
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНякога, някъде в бъдещето /повест/ І част глава ХІХ Плири и Танита
раздел: Фантастика
автор: kasiana

Академик Танита Алгоеле посрещна внучката си на аеролетната площадка на Института и заедно с Кабака се спуснаха с големия асансьор към апартамента на красивата дама.

Плири винаги с радост идваше при баба си, защото домът ù беше изпълнен с редки представители на флората на Орлеина. Те не бяха само красива декорация, но и растителни видове, които Танита изследваше в търсене на отговорите на много въпроси, решението на които беше от изключително значение за настоящето и бъдещето на Орлеина и нейните обитатели.
Академик Алгоеле гледаше с обич и любопитство внучката си, но едва когато седнаха в меките кресла, изплетени от оранжеви лиани, започна да разпитва Плири за целта на нейното идване до Лилавото море.
Кабака, която бе изморена от летенето, си хапна плодове и излезе на верандата, където полегна на едното си крило, вдишвайки упойващия аромат на Танитините цветя.
- Е, кажи сега, какво те води насам, палавнице? – попита Танита.
- Нещо много важно, което искам да направя – каза Плири и набързо разказа на баба си събитията от последните дни. Красивата дама се замисли.
-И какво общо има това с твоето идване тук? – попита многозначително след малко тя, поднасяйки на Плири ароматен плодов сок.
-Как какво? Искам да отида с татко на Зевона, но той не иска и да чуе! – отвърна развълнувано момичето.
- И правилно!- строго и кратко отсече Танита.
- Как така правилно? Ами ако не бях аз, татко нямаше въобще да знае за отворения щит на Зевона…
- Щеше да разбере, Плири. – прекъсна я Танита – Зевона е под постоянно наблюдение, откакто семейство Ердеро изчезна преди години няколко часа след кацането им на тази планета.
- Но аз ще отида въпреки забраната на татко – каза твърдо Плири.
- И как ще сториш това, дете? – подпитваше Танита.
Плири разказа набързо на баба си какво бе намислила. Танита я погледна учудено, след миг почудата се смени и момичето прочете в очите на баба си строгото „Да не си посмяла!” Красивата дама поднесе втора чаша със сок на внучката си. Плири благодари, но само докосна чашата с устни и докато Танита разговаряше с един от асистентите си, изсипа сока в цветната леха до креслото, на което седеше. Момичето стори това, защото видя баба си да капва няколко капки от някакво шишенце в сока и веднага се усъмни, че Танита иска да я приспи, за да не замине с експедицията на баща си.
Докато Танита разговаряше с колегата си, Плири съгледа красиви лилави корали и когато баба ù отново седна до нея, започна да я разпитва за тях.
- Тези корали са ми подарък от представители на една далечна планета, която те наричат Земя, а ние Синя орхидея. Срещнахме се случайно на една от междугалактичните станции преди години…
- И какви са тези корали? – продължи да любопитства Плири.
- Тези корали имат чудни свойства – пазят от злото всеки, който ги притежава. – отговори академик Алгоеле, взе един корал, нанизан на тънко влакно, усукано от лилави водорасли и украси с него вратлето на малката си внучка.
- А на Кабака няма ли да сложиш? – попита Плири.
- Разбира се, тези корали се прихванаха в нашето море и вече започнахме да изследваме свойствата им.
Дочула името си, птицата литна и дойде при приятелката си. Танита украси с удоволствие и дългата шия на Кабака, пожела на гостенките си приятна почивка и излезе, защото един от екипите на Института се бе върнал от продължителни изследвания в Изумрудената планина и академик Алгоеле трябваше да приеме доклада на ръководителя му.
Плири разбра, че Танита нямаше никакво намерение да ù помогне да замине с баща си на Зевона. Затова тя взе един лист и набързо написа на баба си кратко писмо, с което я молеше да каже на мама Мирти, че тя – Плири, и Кабака ще се включат в екипа на татко Тим.
След това направи знак на птицата и двете отлетяха стремително към Долината на пеперудите.


Публикувано от alfa_c на 10.04.2009 @ 16:31:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   kasiana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.10.2021 год. / 10:19:25 часа

добави твой текст
"Някога, някъде в бъдещето /повест/ І част глава ХІХ Плири и Танита" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Някога, някъде в бъдещето /повест/ І част глава ХІХ Плири и Танита
от sineva на 10.04.2009 @ 22:44:07
(Профил | Изпрати бележка)
И този откъс харесах, Кас!
Хубава вечер мила!:))))))