автор: zinka

на „СГНР !” и приятели !

Дъждовно ми е, а не завалява.
На клепките ми – камък – облак сив.
Една звезда далечна и мъглява
като юмруче в себе си се сви.

Банални са болежките ми стари,
ни да се тюхкаш, ни да споделиш.
Другари, мои песенни другари,
един за всички, всички за един:

Приятелю с китарата – къде си,
да чуя кадифения ти глас,
да потече по вените ми песен
в която вярвам, както в тебе аз !

И ти Приятелю – великденска камбана
в сърцето ти - размах за сто лета !
Издекламирай, моля те, оная…
коя да е - аз все ще полетя .

Приятелко, тъй нежна като полъх,
тъй мъдра като зов на светлина,
ти знаеш що е обич, що е болка
и как крещи ранена тишина.

Приятелко- небе, земя, хвърчило,
играещо божествени игри,
мълчиш ли, или с огън се обвиваш,
когато от любов те заболи.

Приятели, да седнем на тревата -
наблизо да сме, и да си дадем
един на друг една искрица свята -
приятели, приятели да сме !