автор: joy_angels

Приятелю,
знаеш, че можеш да си говориш със мен
не до залез, а до пет сутринта,
ще отворим бутилките една по една -
аз ще искам да бъда мъдра,
а ти няма да виждаш, че съм красива,
че точно за теб тази вечер
изрисувах най-синьото по очите си,
стегнах походката, сложих лак върху ноктите
и поръчах пица по телефона,
за да не ти създам домашен уют,
да не се чувстваш с примка
на врата вместо глупава вратовръзка,
да не решиш, че и аз съм побъркана
на тема мъж и яхния, и домашни пантофи,
сложих си черен пуловер над черните джинси,
да не те разсейват гърдите ми и краката,
но всъщност кожата ми край черното
е още по-бяла, още по-бяла.

Разказвай за нея, приятелю,
за пламъка във очите й и страстта по дланите,
за нощите, в които стенеш самотен,
а тя ти се хили и те мисли побъркан
на тема жена и яхнии, и домашни пантофи,
и ти купува тази глупава вратовръзка -
цветна примка, за да се връщаш отново,
болен и жалък да вехнеш по нея,
да искаш само, само да е красива,
да не ти пука колко е умна
щом сваля черните жартиери
тази вечер за тебе, да, точно за тебе,
а после да тръгнеш по пустите улици
вгорчен и изпразнен, бездушен, бездомен,
и да се сетиш, че можеш да си говориш със мен
и след залез, и след пет сутринта,
а аз да съм с джинси и кожата ми край черното
да е по-бяла от нейната, по-бяла,
приятелю.