автор: drama

Кръвта ми се свива,
настръхва от викане,
в някакъв тъмен ъгъл притихва,
в очакване нова да бликне.

Ръцете студа не усещат,
в място лишено от време,
няма раздяла, няма и среща,
няма дори какво да поемат.

То е онзи затвор свобода,
който бездънно връхлита ме някога,
то е образ на мъж и жена,
скрит и заровен под сянката.

Няма стихия и няма прозорец,
които да водят към светлото,
няма го даже мъжът звездоброец,
няма кой да обходи планетите…