автор: prrob

През всичките години до сега
бях много неразумна.
Във детството си падах, обелвах колена,
но /бдящи покрай мене/ вий не проронвахте и дума.
Понякога /от притеснение/
ми давахте съвет.
Подтискахте вълнения,
щом стягах се за път.
Но горда, неприкорна
отхвърлях с смях съвета.
Приемахте /със болка/,
че АЗ ще си утъпквам своята пътека.
Оставяхте ме /с обич/
отново да греша
и за бедите нови
не хулехте ме след това.

Все гонеща вятъра
за вас никога не стига ми времето,
но на живота в театъра
винаги усещам ви до мене.

С любовта си винаги били сте моите учители.
С нищо друго не мога да платя
за туй, че в тоз живот точно вий сте ми родители,
освен във следващия /с болка/ аз да ви родя.

90те