автор: milcho

(Продължение)


“Една малка стъпка на човек - гигантски скок за човечеството”
Нийл Армстронг

Нийл Армстронг.
20 юли 1969 година, 20 часа 17 минути 42 секунди.

Нийл Армстронг
още информация

И той ни повика на Луната, както Юрий Гагарин в космоса! Нийл беше един пилот, военен пилот-изпитател и астронавт. Едно американско момче от Охайо, потомък на шотланско-ирландско-немски заселници. Нийл преминал през закалката на Корейската война като военен пилот и пилот-изпитател на едни от най-новите тогава самолети, американски въздушни страшилища. Учил се да лети обаче по книгите на Джери (Асен) Джорданоф. За Джери ще стане дума по нататък.

Като резервен и после първи пилот на мисиите АПОЛО на Нийл се падна великата чест не само да стъпи първи на Луната, но и да се завърне оттам. Едва сега, след дълги години мълчание, станаха известни редица подробности - от най-малките до различни най-невероятни истории и даже вицове за него. Нийл, както и Юрий, пламтеше на крилете на славата си. Гагарин изгоря буквално, а Нийл се сви в черупката си и оцеля. Години след това той ще сподели за това време: “Аз ликувах, бях възторжен и доста удивен, че успяхме. На практика нашите шансове за успех се оценяваха на 50%”.

След като АПОЛО-10 с тримата астронавти се доближи до Луната и лунният модул достигна на 25 км от лунната повърхност, всички се чудеха: “Абе, от тук до Перник са значи...”; “Много са близо вече...” - обяснявах и аз на татко, а на него още повече, отколкото на мене, му беше тъжно и ми казваше с последна надежда, че вярва, че руснаците имат таен план за отиване на Луната преди американците и няма да им се дадат и когато янките кацнат там, на Луната, ще ги посрещнат руснаците с букети лунни карамфили. Аз го гледах и се усмихвах със съжаление, макар че той вече слушаше постоянно ВВС и му беше ясно всичко, но не се предаваше.
На 16 юли 1969 г. АПОЛО-11 стартира триумфално и се отправи към вечността и славата на Колумб, Васко да Гама и капитан Кук и след 4 дни достигна Луната. След това лунният модул “ОРЕЛ” (“Eagle”) кацна благополучно. Нийл стъпи на Луната пръв, след него - Бъз Олдрин, и заподскача като луд от радост, като някакъв “лунага”, но ние не видяхме това веднага. Не го предаваха директно и по телевизията у нас. Да го гледаш на живо можеше да се счете за западна пропаганда. Едва на другия ден “Работническо дело” съобщи скромно за това научно събитие. Разбира се, с коментарите, че съветската програма върви по друг път на изследване на планетите с автоматични сонди, които били по-евтини, по-сигурни и щели да свършат същата работа. Но луноходите и сондите са си апарати, а човекът си е човек. Око да види, ръка да пипне. Макар че и очите гледаха през скафандри, а ръцете бяха облечени в гофрирани ръкавици. Но цял свят видя това наяве, on-line това беше първият опит за планетарен разум, за планетарна радост, чакана и планирана и мечтана от векове. Всички национални и частни телевизии бяха на крак за реализирането на този телемост, опасал Земята. Дотогава Луната беше обект на мечтатели, поети, фантасти и астрономи, а и на някои обикновени шарлатани. След изрецитираната сентенция на Нийл тя, Луната, се превърна вече в част от Земята, в част от нашите завоевания, част, която скоро може би ще бъде поделена, както ловните индиански полета.
И после Те се върнаха и кацнаха триумфално във великия Тих океан. След карантината – за да не донесат лунни бацили, Никсън ги посрещна тет а тет. А цяла Америка и цял свят ликуваше. И ние също ликувахме, въпреки че по време на кацането в знак на солидарност с руските ни приятели и на протест ритахме топка или играехме бридж. Понеже, както споменах и по-горе, само у нас кацането не се предаваше директно. А и в СССР не се транслираше. (Най-верният слон на съветския слон беше българският.) Никсън обра всички политически дивиденти и толкова се възгордя и обожестви, че се увлече и след известно време го инпийчнаха като президент заради аферата Уотъргейт.

След като се появи Интернет, през последните години се публикуваха такива пикантни факти за полета на АПОЛО-11, че ако тогава съветските служби и журналисти ги знаеха, щяха да направят не толкова значим американският триумф. Сега те звучат като любопитни куриози. На сайтовете на АПОЛО-11 в мрежата стойте, та гледайте. На пресконференции и в документални филми космонавтите и инженерите разказват за това как до последната минута на старта е имало повреда и теч в двигателите на Сатурн-V и този теч бил отстранен с божия помощ с един специален гаечен ключ, с който техниците затегнали крана на пропускащата газ тръба; как, приближавайки към Луната, като че ли им се привидяло да ги следва едно странно НЛО, но те получили заповед от Хюстън да продължат и да не се закачат с него; как след отделянето на лунния модул “Орел” от кораба-майка “Сатурн-V” изведнъж бордовият тогава суперкомпютър, който днес сравняват с един GSM, изведнъж луднал и започнал да сигнализира повреда. Просто му се препълнили регистрите на паметта. Това не било предвидено. Според указанията при такава повреда, още повече ако се повтори два пъти, е трябвало да прекъснат полета и да се върнат обратно. И най-накрая от Хюстън дали заповед да продължават снижаването и да кацат въпреки всичко. Ръчно! Кой е дал тази заповед! Ами един БЪЛГАРИН! Джон-Иван Ночев!
Кацнали не точно на планираното място и малко по-рано, 17 секунди преди да им изчерпи определеното за кацане гориво. После започнали да се бутат в търбуха на “Игъл-а”. При което модулът можел да се пробие при един по-силен удар и с обикновен гаечен ключ - нали конструкцията му била олекотена, за да се спестят килограми. И досега икономията на изстреляно тегло в космоса си остава критерий за всеки космически апарат и проект. Де факто 1 кг полезен товар на орбита се равнява на 1 кг чисто злато, ако не и повече. В бутаницата при излизането Нийл или Бъз счупили крехкия лост на тумблера за стартирането на двигателя на “Орела” и можели да си останат на Луната завинаги. Само благодарение на съобразителността на Бъз Олдрин, който случайно си носел една обикновена химикалка успял с металния й край да направи електрически контакт и двигателят бил включен.
На Луната нямали много време за това-онова, тичали насам-натам, инсталирали сеизмична апаратура за регистрация на лунотресения (това е изключително важна задача за изясняване на произхода на Луната), събирали и разни трофейни лунни камънаци в една торба и пробвали различни начини на придвижване по лунната повърхност – ония подскоци на Бъз, на които всички се дивяхме впоследствие. Някои зли езици твърдят, че двамата са видели май извънземни да ги наблюдават от ръба на съседния кратер, други показват снимки на странни хангари, в които са влизали Нийл и Бъз - някакви извънземни съоръжения, трети изобщо се съмняват в полета им до Луната и развиват тезата, че това е било само една симулация на полигон на Земята, и те изобщо не са ходили до Луната, а са си се въртели на околоземна орбита и после се спуснали на Земята.
Тук мога само да посъчувствам на такива апологети на сензацията и на разни шизофренични измишльотини. Нищо не е в състояние да омаловажи подвига на тези хора, на тези американски момчета, които за 8 дни разтърсиха света!
Ако погледнем на този полет от гледна точка на съвременните изисквания за сигурност на космическите полети, то това приключение през юли преди 40 години може да се окачестви като чиста авантюра. Никой шеф в НАСА или в РКА сега не би и помислил да подпише заповедта за старт на такава “космическа” мисия. Последвалата авария с Аполо-13, при което астронавтите едвам се отърваха от гибел, потвърждава, че решението за замразяване на програмата АПОЛО след Аполо-17 е било съвсем резонно. Но въпреки всичко това си беше подвиг. Нима при прекосяването на Атлантика дървените гемии на Колумб са били по-сигурни. Разбира се, че не. Нима Колумб е имал по-надеждни карти и данни, за да достигне американския бряг? Най-вече слухове и интуиция. Всяко голямо откритие е съпроводено с риск, обективен или субективен риск. Но когато този риск е оправдан, победителите не ги съдят. И Никсън не е прочел тогава “траурната” си реч, която имал в запас, в случай че неговите момчета останат на Луната завинаги. Аз и сега се удивлявам и възхищавам на тяхната смелост и себеотрицание. Ако нещо се е случило там, някаква непредвидена повреда, лунният модул е можел да осигури живот на екипажа му само за около 3 земни дни (75 часа). И след това ...

Още няколко неща са ми направили впечатление и искам да споделя с теб, читателю на тези мои късни откровения. Именно обясненията на това, как се чувстват астронавтите при излитането и в космоса, т.е. накратко за онези непознати дотогава чувства и усещания на “космонавтите” или на “астронавтите”, както ги наричат в САЩ.

Например какво е това чувството на безтегловност и как човек я преживява, и как ще я караме с нея в бъдеще, нали ще ставаме космически и звездни хора. Разказът на един вече летял космонавт ме порази. Представете си, че се возите в асансьор и се скъсва въжето. И почвате да падате, но няма къде де паднете. И така вечно си падате и това е нещо почти като безтегловност. В това състояние на вечно падане трябва да се приспособите да живеете, да ядете, да спите и да работите. Това е, каза той. Дори при най-тренираните кандидати за космонавти в някои случаи не се получава. Както при алергиите, просто не става. Например на Герман Титов не му е провървяло с безтегловността. Просто той не е можал да се приспособи в продължение на 24-часовия му полет и затова повече не е ставало и дума той да лети в Космоса. Така, че мислете му, млади авантюристи, мечтаещи за космически подвизи. Скачайте с бънджи и тренирайте.

Друг проблем е претоварването. То е все едно да стегнат гърдите ви много силно в една желязна броня и да искате да дишате, а да не става. Не може да си поемете дъх и се задушавате, не можете да мръднете. Слава богу, че е за кратко време, само при излитане и кацане. Но при кацане, след като сте били дадено време в състояние на безтегловност, преходът към нормална гравитация си е голямо изпитание.
За да получат представа за състоянието на безтегловност, в земни условия при тренировки тя се емитира при летене на самолет по балистична траектория. Претоварването се тренира при въртене на космонавтите в специални центрофуги, където може да се имитират условия на претоварвания до около 8 пъти над земното G, стойности, сравними с претоварванията, които се достигат при реалните полети. Така че астронавтите все пак са добре подготвени. Но ако се наложи да се посещават масивни планети в бъдеще – с маси, няколко десетки пъти по-големи от тези на Земята, това ще бъде една значителна трудност за заселниците – имам предвид хората. Там ще царуват автоматите и роботите.
Изобщо ви описах тук едни почти средновековни мъчения. Е, не е чак толкова страшно летенето в космоса, поне засега при сравнително кратковременните полети. Факт е, че доста космически туристи – паралии, любители на силни усещания, се редят на опашка на руския и на американския космически пазар, за да си купят билетче от $10-20 милиона и видят как изглежда Земята от орбита.
В някои случаи има много и комични, ситуации. Например вибрациите при излитане и кацане. Такава история, комична и недотам комична, ми разказа един наш технически сътрудник, участвал в изготвянето на една част от апаратурата, предназначена да лети в Космоса по наш космически българо-съветски проект. Оказва се, че вибрациите по време на излитане и кацане са такива, че и най-добре завинтените винтчета и дори някои сглобки и заварки се разпадат от тях. И пристига комисия от Москва, двама мастити космически експерти, военни, за да присъстват на теста и да се приеме устройството с размер на малък касетофон. Нашите хора демонстрират произведената перфектна олекотена конструкция от дуралуминий и титан и показваща при предварителните тестове прекрасни параметри, много по-добри от проектното задание и очакват само овации и одобрение. Единият член от съветската комисия внезапно става, доближава се, моли да му дадат прототипа и го получава веднага. Претегля го от ръка на ръка и внезапно, за ужас на всички български участници и конструктори, го вдига над главата си и после с всичка сила го удря о пода! Гробна тишина настава. След което със спокоен тон той моли отново да пуснат устройството и да премине същия тест. Нашите са в шок и в прединфарктно състояние, но веднага изпълняват “молбата”. За късмет и за щастие няма проблем – РАБОТИ! Те питат учудени защо е била необходима тази демонстрация. Това е, обясняват им, тест, най-важният тест за вибрация. И веднага подписват протокола и нашата апаратурата полетява читава в Космоса!

(следва: Българската следа. “Писта Луна Булгара”)

Милчо КИРИЛОВ

София, 2009.04.08 02:09 ЕЕТ