автор: rumi

Душата ми притисната в решетка
напира волна вън да излети,
а после след поредната си битка
се връща и в краката ми скимти.

Ядосана я хващам - казвам: "Тихо!"-
ще нарушим обществения ред,
а тя в прахта се валя и си вика
заровила се до уши във смет.

И аз - какво - така да я оставя?!
И да се смее зад гърба ми пак?
Една душа - със мен да си играе?...
И без да мисля - стъпках я със крак.