автор: milcho

Продължение на АПОЛО-11 - 40 години. Спомени, емоции, факти

Все пак крачка-две назад

Не знам как се получи, но видимо ми е било така писано само аз да получа този плакет “150 г. К.Е. Циолковски”. И съм ужасно поласкан. Бях учуден, защото не съм участвал пряко в изпълнението и на българските академични космически
програми. По това време това бяха много “специални” програми. И за тях се подбираха специални хора. Предимно инженери, техници и военни. А аз не бях много на “ти” с военните. Редник влязох и редник си излязох от казармата, т.е. не бях много специален, макар че според мен удовлетворявах изискванията на надежден млад комсомолец и научен изследовател. Пък и още не бях завършил университета тогава - студент бях. След като завърших СУ, веднага постъпих на работа в БАН, като редови астроном-физик. Почти веднага заминах за аспирантура (докторантура) в СССР - в Армения, през 1972 г., и така и не успях да бъда привлечен (а как ми се искаше) в космическите програми на България, водени тогава от проф. Кирил Серафимов. Когато се върнах през 1976 г. с титлата кандидат на физико-математическите науки на Ереванския университет, ме включиха веднага като млад надежден кадър в изграждането на Националната астрономическа обсерватория на Рожен. И така не успях и тогава да участвам в българското усвояване на Космоса. През 1975 г. вече програмата “АПОЛО” беше завършена и последният полет до Луната на “Аполо-17” беше история. Българо-съветските спътници от типа на БЪЛГАРИЯ-1300 вече бяха на старт или летяха в околоземното пространство. Добре смазаната пропагандна машина у нас бълваше дитирамби. В Армения по време на аспирантурата си имах в една или друга степан шанса да се докосна до съветската програма за усвояването на Космоса. Бюраканската обсерватория участваше в нея активно. Разговорите за американската програма тогава там бяха табу, още повече че съветската Лунна програма и по-специално изпращането на руснак на Луната претърпя неуспех от смяната на поколенията в космонавтиката – Корольов-Глушко. Навсякъде личният фактор играе най-важна роля. Е, и икономическия фактор, но личният си е решаващ в даден момент. Винаги ще го запомня и това ще е като пътеводна звезда в моята научна работа Корольовото: “Лучшее - враг хорошего” (По-доброто е враг на доброто). Или, с други думи, библейското – по-добре днес яйцето, от колкото утре кокошката. По-късно открих подобна фраза у Казандзакис, вложена в устата на оня балкански мъдрец Зорбас: “Давай, началство, живей сега така – все едно, че днес ще умреш! Може да я караш и все едно, че си вечен, т.е. да садиш днес бадем, знаейки, че той дава плод едва след 100 години. И така може, началство, това са двата пътя - да живееш ден за ден или все едно, че си вечен – те водят до една и съща врата”- нещо такова си спомням.
Тогава не знаех това откровение и в повечето случаи, я карах, все едно че ще съм вечен, но сега вече го знам със сигурност, че епикуреецът Зорбас е бил прав. Да ценим живия миг!
По това време съветските космонавти-изследователи преминаваха в Армения - Бюракан и Гарни, в работен порядък - запознаване с реалните астрономически наблюдения и уреди, и телескопи. Преди да загинат така нелепо, и то при завръщане на Земята от орбита Добровольски, Волков, Пацаев прекарват практика на същия телескоп, на който и аз наблюдавах по-късно. Пацаев, казват, е бил астроном. Двамата – Волков и Доброволский, не са имали колегиални, меко казано, отношения и дори по време на полета са се карали. В един екип от 3-ма души това е решаващо за атмосферата на работа и за изпълнението на мисията. Винаги съм имал и това предвид, когато работя с колеги по отделни проекти и съм се старал или да съдействам за дружеска атмосфера или просто да се откажа и да започна се занимавам с друга работа.
Странни са хората – амбиции бол, стигат, та и остават. Това е друга дълга тема.

В случая “космически” по предназначение бяха някои от лещите на усъвършенствания от нас, “моя” Роженски Шмит телескоп на НАО. Едната е направена в Бюракан от оптическо стъкло от комплектовката на орбиталния арменския космически телескоп “ОРИОН”, по наша заявка, а втората, подобна леща тип Пиаци-Смит, разширила значително възможностите на този широкоъгълен инструмент, с който са получени най-удачните снимки на Халеевата комета, бе поръчана и изработена от специално стъкло (UBK7), пропускащо ултравиолета, от съветски колеги, изготвили космическия телескоп АСТРОН, в Кримската астрофизическа обсерватория. Накратко, това са ми косвените “космически” участия, ако не се вземе предвид участието ми в Бюракан при тестовите наблюдения на стационарните спътници “шпиони”, по методиката на звездните “треки”(следи), за които тогава много не се шумеше.

Програмата “АПОЛО” и кацането на Нийл Армстронг на Луната започна, когато отбивах военната си служба през 1963-1965, протече през студентските ми години 1965-1971 и завърши през годините на моята аспирантура (докторантура) в Бюраканската обсерватория, т.е. 1972-1975. По време на кацането на първия човек на Луната бях последна година студент-астроном в София и готвех моята дипломна работа в БАН при проф. Малина Попова. Особено бях потресен от трагедията на тримата американски космонавти, които изгоряха като факли още на земята при тестовите стартови изпитания на ракетата носител САТУРН-V на АПОЛО. Оказа се, че пътят ни към небето е наистина трънлив и жертвите не закъсняха и в съветската, и в американската програма.

(Следва)

Милчо КИРИЛОВ

София, 2009.04.07 17:20 ЕЕТ