автор: milcho

“Една малка стъпка на човек - гигантски скок за човечеството”
Нийл Армстронг


Уводни думи

Защо пиша тези кратки спомени? Тези, които ме познават, веднага ще кажат: “Ами той има най-малко две причини...:)”.
Да, и сега е така.


Първата е, че тази година е година на астрономията (IYA_2009), обявена от ЮНЕСКО и открита официално в България в БАН на 23 януари, т.е. неотдавна. Аз не участвах пряко в програмата по откриване годината на астрономията, но съм така или иначе съпричастен. Още повече че съм един от “старшите” астрономи, работещи редовно в академията. И като такъв, а и онакъв, имам сравнително ярки спомени за периода 1962-1975 г. А имам и дълг към Съюза на научните работници (СУБ), в който членувам от 1978 г. Затова, когато Пенка Лазарова - една огън-жена и сърце на редакционната колегия на популярното списание “Наука” на СУБ, ми предложи да напиша нещо, “почти” се съгласих. Не знаех за какво ще пиша, но накрая реших, че все ще се намери нещо.

Втората причина е по-тривиална и лична - връченият ми през 2007 г. паметен плакет по случай честването на 150 г. от рождението на Константин Е. Циолковски – бащата на космонавтиката. От Руската академия на науките ми го връчи един неин член, почти като на приятел. Попитах го: Защо на мен именно, и то сега именно, а той се пошегува, че сега ми е дошло времето, пък и имало толкова желаещи за медали, та ако е един - да е на теб. “Нали си руски възпитаник, т.е. руснак те е възпитавал от дете”. Та това също ме задължава да споделя моите скромни спомени за това време. Веднага ще кажа, че няма да пиша подробно за руските програми за космически изследвания. Може би друг път и по друг повод. Тук накратко ще става дума за емоциите около програмата на САЩ “АПОЛО”, която по това време беше почти табу за нас. Иначе не се наемам да пиша за невъобразимо големия брой българи, участвали пряко и косвено в програмата “Интеркосмос”. За двамата български космонавти и за нашите спътници и множеството ни космически апаратури е писано толкова, че надали мога да добавя нещо повече. Но нали се разбрахме - за това друг път. Сега за кацането на Луната и за одисеята на АПОЛО-11 и лунния модул през моята призма и “voilà”!

(следва)

Милчо КИРИЛОВ

София, 2009.04.07, 17:15 ЕЕТ