автор: dist

Защо животът е така устроен,
че често се усеща самотата?
Защо тогава в теб нахлуват спомени
разстрелвайки със злоба тишината?

И идва ти да виеш като куче,
което е загубило стопанина.
Защо така,защо така се случва,
че се пилеят скъпите желания?

О..Боже мой!Аз щях да те призная,
ако присъствам на своето погребение.
Аз знам началото - да видя края,
за да не тлея в мрачно неведение.

Да видя кой ще плаче лицемерно,
и...ще се смее малко след това.
Къде е романтичната ни вярност?
Къде са толкоз скъпите слова?

И като мен - Ти Бог - не можеш нищо.
Отнехме ти законните права.
Разбихме непонятната ти личност,
но може би загубихме с това?

Ний не усетихме как с твоята античност
потъпкахме и нашата романтика.
Без тебе и оплютата ти личност
изпаднахме във ресторантика.

И чудим се - чудаци- на мъглата
сребристо засияла в утринта.
Учудваме се даже на жената,
отдаваща се с жар на любовта.

И всичко ни се струва непонятно,
говорим с жар за някакъв си срам
и тъпчем свойто време безвъзвратно.
Ще сгазим наш,та истина - до грам.

Затуй и някой плаче лицемерно
и ще се смее малко след това.
Изчезна романтичната ни вярност
и евтини са скъпите слова.
...
Защо животът е така устроен,
че често се усеща самотата?
Защо тогава в теб нахлуват спомени,
които
късат
тишината?