автор: DoriN

В песента
на птиците
дочувам
разказ
за съкровище.
Притаих се
за да не продумам
и да разбера
в кое
леговище е...

Песента
на птиците
гореше,
славословеше
онази Сила,
чрез която
всеки
можеше
да получи
радост
и закрила.

Тръпнах,
чаках,
за да разбера
къде ли
се намира
туй съкровище,
обаче,
сякаш онемях
от шума
на птичо
сборище.

Виждам,
други са се
скрили,
наблюдават
ме отгоре.
Пърхат
птици
белокрили
във съзнанието
мое.

Сякаш в сън
изпаднах аз,
безтегловна,
лекокрила,
и пред порти
долетях,
и почувствах
странна Сила.

Вмиг
изтръпнах
и се спрях,
затуптя ми
тъй сърцето,
че уплашена
замрях
и застина
ми лицето.

А пред мен
стоеше Той -
неподправен,
благороден,
силен,
истински
Герой,
във часа
съдбовен.

Не разбрах
какво се
случи
и къде,
в кой свят
аз бях,
но стрелата
ме улучи
и от болка
изкрещях.

Преобърна
се живота,
бездиханна
аз вървя
под звука
на тъжна
нота,
от която
тъй горя.

Радост
странна
ме опива
в светлината
на деня
и горя
с онази Сила
под небето
на нощта.