автор: galachad

И в червено по дългите залези,
виковете на гларуси сънени.
Превъзмогват лъчите на утрото,
по брегът съскат вълни.

И блещукат искрици на пясъка,
водорасли и бесният вятър.
На вълните искрящите гребени,
всеобхватни и цветни мечти.

И дали съм там аз и дали си ти
и дали сме илюзия писана,
на пространството в книга мухлясала,
с песъчинки и мокри вълни.