автор: drama

Иска ми се кратко да изпиша
в облаците бели, капчици вода,
в треви зелени, напоени от роса,
че в този свят сме само гости
и то за много, много малко време.
Че уж човеци сме,
на пЪрви поглед еднородни,
а всеки със частица вълчо бреме.
И нечовешки сме сами, безплодни
когато в нищото единствено сме себе си.
Боли, че няма време,
а всъщност времето ни води.
Боли, че в празник болката нараства,
едва тогава го разбираме.
Дървото винаги преварва храста.
Боли, че губим част от вярата,
а нас тя не изгуби.
Боли, че губим част от хората,
но най-боли, че хората сами се губят.
Непосилни да надрастнат
собствените си заблуди