Познавам те.Цял живот съм те познавала.
Беше дете.Малко човече което тропкаше нацупено по плочника на двора.Упорито ровеше в пръстта като че ли търсеше нещо голямо!
Растеше.Наблюдавах те как със същата тази упоритост откриваше себе си лутайки се между Него и Нея.
И тогава те срещнах.
Насред пустия,сив площад ти ми показа снимки.Видях ги.Разбрах.Докоснах ръката ти и онемях!Небето се срина изведнъж.Облаците се вмъкнаха в главата ми.Нещо ми говореха,спореха и ...заваля.Надявах се дъждът да те отмие!
Години.
Идваше и си отиваше.Разказваше.И аз те слушах.Дори ми позволи да те целуна ...по бузата!
Господи!
А как мечтаех да заровя пръсти в косите ти,
да вплета дъхът си в къдриците ти,
да взривя тялото ти с устните си,
да остана там-вътре в теб!
Обичам те!Цял живот съм те обичала!
Беше дете!Малко човече което тропкаше нацупено по плочника на двора.Упорито ровеше в пръстта като че ли търсеше нещо ...истинско!