автор: rumi

Забързана сред делнични проблеми
една голяма радост имам аз
и вкопчена в нестигащото време
мига отлитащ хващам във захлас,
за да помилвам детските къдрици,
да хвана нежно малката ръка,
да пръсна във очите ти искрици,
да се засмея на една шега.

А ти учудено ще ме погледнеш.
На устните ти ще съзра въпрос.
Наивно и по детски ще попиташ
и отговора ми ще чакаш, прост.
- Защо разплакана си , мамо, мила?
- Защо се разтрепера твоят глас?
...С една сълза - в косите ти попила
безмълвно ще ти отговоря аз.