автор: prrob

Черешово ухание. Море от пролет.
Ще се завърнат скоро птиците-приятели.
Не бяха силни крилете ми за полет
и зимъска се топлех във перата си.

Когато другите почиваха през лятото,
прелитах из света на шир и длъж.
И щом за път със сили нови събираше се ятото,
аз за почивка върнах се. Вред студ и дъжд.

Отлитнаха. Помахах им за сбогом
и благослових ги за далечен път -
познат ми беше той - дори до болка,
за пръв път другите се готвеха да полетят.

Задават се сега, а аз отлитам вече -
в студа възвърнах си отново силата.
Починат ли си тук за път далечен,
за сбогом ще им махам пак през зимата.

Една година по-късно:

Задават се сега, а аз издъхвам вече -
студът не ми възвърна силата.
Починат ли си тук за път далечен,
за сбогом кой ще маха им през зимата?

90те